nemA ,itsirhC enimon nI Думите човешки са безсилни пред емоциите, визуалното и онова, за което се изисква дълбочина и познание. А когато стане дума за музика, тя не е задължително да бъде описвана със слова. Говорим ли за Enigma, думите са пепел във ветровит ден- споделяш ги и те не оставят следа... проект, който не може да бъде разяснен. Мистериозност, която съществува и до днес. Това ревю на този албум ще бъде нищожен опит за отключването на катинара на дверите душевни. Простете невежеството. За да застенем пред стълбата към извисяването, ни е необходима основата. По радиостанциите по света зазвучават църковни напеви примесени с интензивна мелодия и женски пъшкания. “Sadeness”. Няма грешка в изписването- игра на думи с името на Маркиз дьо Сад (Sade) и английската дума за тъга (“sadness”). Звукът идва от Enigma. Оказва се, че това не е група, а музикален проект на румънеца Майкъл Крету, който използва и гласа на съпругата си Сандра. Защо е всичко? „Старите правила и навици трябва да бъда отхвърлени, за да може нещо ново да бъде създадено.” е обяснението. И не съвсем. Крету използва семпли от различни песни (вярвате или не, в Enigma можете да чуете композиция на Beck (в “Why?”), глас от “Macarena” (в “Almost Full Moon”), и части от репертоара на Фил Колинс (в няколко песни) и др.). Това е и първата ни стъпка по стълбата: „MCMXC a.D.” (1990 на латински). Албумът е всичко, но не и познат звук. Всичко, но не и „разрешена тематика” в музиката: борбата между сексуалното и религиозното. Следващата крачка е “The CROSS of Changes”. На виртуозът е поставена задачата да създаде истински хит. Това е “Return to Innocence”. А самият албум поема в друга посока- връзката между човека, земята и космоса. “Le Roi Est Mort, Vive Le Roi!” е трети поглед нагоре. Мистичен, напълно завършен чувствен албум. „Кралят” Крету сам споделя, че не обича да се повтаря, но третият албум е „детето” (Е1 е „бащата”, Е2 е „майката”; справка: “Third of its Kind”) и е смесица от предходните. Албумът е с мистериoзно, черно звучене, което носи позитивност (нещо, което само Enigma може). „Любимото бебче”, както сам нарича проекта си, е нямало да има продължение след това. Обаче страстта да учи слушателя кара Михай Крецу (румънското му име) да създаде Е4 (условно означаване на албумите на Enigma от енигманиаците: от Е1 до Е6 засега), който носи заглавието “The Screen Behind the Mirror”. Звукът е сякаш роден в мрака и тишината на поп културата, сплетен с “Carmina Burana” на Карл Орф, гласовете на Андрю Доналдс (познат ни с песента “Mishale”) и Рут-Ан Бойл от Olive. Последва сингълът “Turn Around”, който предвещава края на познатото. Той е включен в диск с най-големите хитове (“Love, Sensuality, Devotion: The Greatest Hits”) до колкото е възможно подобно определение, тъй като Enigma няма излъчване по радиостанциите. Стъпало нагоре или стъпало надолу според мнозина е “Voyageur”- албумът с „усложнения” поп елемент и нито частица от старите албуми (с изключение на “Incognito”, където се чува малко от “Sadeness”). Крету е искал и е създал нетрадиционен поп албум, вдъхновен от истинските майстори на европейската поп сцена Ace Of Base, както и от френските шансони (“Boum Boum”). Заклеймена от мнозина поп струята залива и в “Hello and Welcome”, посветена на боксовия шампион Феликс Щурм. Отчаянието на феновете е голямо, заради страхът, че Крету не прави експерименти, независимо от преработките създадени от Роло от Faithless, които звучат като класическа музика в “The Dusted Variations”. Появява се обаче “A Posteriori” (заглавието най-общо може да бъде преведено като „в последствие”). И ако тематиката на предния албум е по-скоро „аз съм пътешественик и обикалям по Земята”, то тук поемаме на далечно и сериозно пътешествие: Космосът. Космическите истини и преди са ни докосвали чрез пророкуването на ню-ейдж музиката, но този албум е завършен от-до. “Eppur Si Muove” възкликнал Галилео Галилей пред Инквизицията, когато бил приканен да се отрече от „откритието” си относно Земята, считана дотогава за плоска. Песента започва сякаш е родена в недрата на „Синята планета” и си проправя път нагоре до повърхността. Латинският език (препратка отново към „Carmina Burana”) и традиционният „рог” от всички първи песни в албумите на проекта спомагат за пробива на светлината (просветлението) в първите секунди (тъмните векове). Каква е музиката на третата планета в Слънчевата система е ясно на всекиго, използвал сетивата си, за да направи опит да разбере Enigma. Земята не е достатъчна вече, силното желание води към небесата. “Feel Me Heaven” ни изстрелва директно сред облаците. Транс, гласове, скорост. Това е „втора глава” от този том. Подобна песен е подходяща за всеки клуб, което е нетрадиционно за Крету. Това ли усещат космонавтите, когато политат? Вероятно никога няма да разберем. “Dreaming of Andromeda” ни пренася в космически блян за Андромеда. Съзвездието? Галактиката? Древногръцката богиня? Самото име означава „да мислиш за човека”. Нежният женски глас (генериран чрез компютър най-вероятно) ни упътва към наподобяващия Млечния път космически свят. Може да бъде видян и с просто око и все пак остава далечен. “Dancing With Mephisto” е за тези от вас, на които им се танцува с един от седемте главни дявола. Стряскащи гласове (женският е на Луиза Стeнли, а не на Сандра), прерязващи звуци. Последвайте ги към безкрая и вечността. Френските думи припомнят за Е1, но песента не е природена сестра на друга композиция. “Northern Lights” интересно къде ни отвежда. „Северното сияние” не е типично само за Земята. То може да бъде наблюдавано на Марс, Юпитер и Сатурн. Реем се нежно из космическата тъма, но ни е обгърнало красиво одеяло от светлини. Макар и една от най-слабите песни в Е6, пътят не е прекъснат. “Invisible Love”: в нея за първи път чуваме класическа китара в Enigma. Една от най-добрите песни в диска. Изгубени, но не погубени, молим да ни спасят. Дали „невидимата любов” не е Богът? Няма църковни напеви, само „глас на някой изгубен космонавт”, както и завладяващ ритъм. “Message From Io”. Йо е най-вътрешната от луните на Юпитер и е открита от Галилео Галилей. Ще успеем ли да дешифрираме „извънземната морзова азбука” закодирана в синтезатора на Крету? Ще осъзнаем ли, че не сме съвсем сами? Най-добрата инструментална композиция в “A Posteriori”. “Hello and Welcome” не е сингъл версията предназначена за вече споменатия боксьор. Това е една „космическа” преработка с гласа на Андрю Доналдс, направена, че да звучи сякаш ни приветства друга, неземна, цивилизация. Доста сполучливо се е получило, особено с електрическата китара, която не е била толкова активна от „I Love You, I’ll Kill You” (в “The CROSS of Changes”). Такова спокойствие лъха, че няма как да ви е страх от тази близка среща с друг вид. „Здравейте и добре дошли!” в музикалната вселена на загадките. “20,000 Miles Over the Sea” или звукът към обратния път към дома. Вече сме на над 32 000 км от водата или с други думи- от дома. Латинският глас е отново от произведението на Карл Орф, но този път не е плашещ. Връщаме се, щастливи сме от постигнатото. “Sitting on the Moon” е най-добрата песен в “A Posteriori”. Можем да я окачествим като продължение на “In the Shadow, in the Light” от предходния албум в музикално отношение. Песен, която не може да не ви разчуства. Лирическият герой седи на Луната, гледа как „планетата синя” се върти без звук и липсва само любовта на живота му... Идва от далече, от малка звезда, не знае какво да стори, а е толкова студено и тъжно... Къде си? “The Alchemist” ни прехвърля отново в тъмните дни от съществуването на човечеството. А дали самият Крету не е алхимикът, търсещ златната формула в музиката? Риторичен въпрос. Песента е интензивна, мрачна и създава визуални образи на потайни сенки. “Goodbye Milky Way” започва със звук, който напомня на изкуствено създаден от синтезатор глас, за да припомни годините, в които в песните на Enigma имаше етно мотиви. Плавно преминаваме към края на това пътешествие, мисията е приключена. Последните думи са: „След пет милиарда години галактиката Андромеда ще се слее с нашия Млечен път и нов гигантски космически свят ще се роди.”... И въпреки че се счита, че всеки следващ албум на Enigma се продава на половина от предишния, не се влияйте от този факт. Чуйте само посвещението в красивата обложка: „Този албум е посветен на всички визионери на човешката раса. Много от тях са заплатили с живота си, някои от тях са имали шанса да оцелеят.”... Думи? Вяра. Мария Калас. Делфин. Боец. Одисея. Кръст. Ревност. Въртене. Материя. Тайван. Пиано. Шарън Стоун. Луна. Jam & Spoon. Chicane. Инструмент. Фаза. Снимка. Айфеловата кула. Морфин. „Дамата с хермелина”. Младенец. Тринитротолуол. Безтегловност. „Малкият принц”. Само малки парченца от пъзела Enigma. Сглобете го с този албум. http://www.last.fm/music/Enigma
http://www.enigma.de

заклета фенка съм на Енигма..но точно този последен албум ¨A posteriori¨ ми е малко...далечен...сякаш Енигма вече малко бягат от предишния си стил, в които повечето фенове се влюбиха...и все пак...всичко на Енигма си струва ;)
приятен ден

Албумът е феноменален. Напомни ми за първата Енигма... и ве обнадежди за бъдещето на проекта, особено след Voyager

че трябва да си потърся на "Енигмата" дискове.
Те трябва да се слушат.
Ама този Маикъл си пее от отдавна нали?
Като солист го помня. а ми се е изгубил и не помня какво пееше. Енигма е несравнима с предишните му неща.
Чао на всички меломани -: ) )

enigma acki mn me kefat imat strahotna muzka ma ne6to to4no teq pesni nqkak si ne se vrazvat s predi6nata im muzika.

Tozi album e edin ot nai dobrite na grupata! Ot nqkolko dena samo nego slu6am!!!

ne znam kolko to4no albyma imat no az imam o6te 3-"erotic dreams","metamorphosys" i "the cross of changes" i edin albym s remixes.Naistina sa neveroiatni!!!

горе посочените са албуми на Enigma. "Erotic Dreams" и "Metamorphosis" са сборни албуми на различни изпълнители, най-вече на Anggun. ;)