Прочетен: 5510 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 24.09.2006 09:57
Let the motherfucker burn…
Имало едно време някаква си радиостанция с някакво си предаване „Музиката на Балканите”. Възрастните приемали музиката, пускана по него, като „етно”, а по-младите искали „музиката на Балканите” да е като музиката по MTV. Минали години и „етно” музиката се превърнала в „чалга” и/или „поп-фолк”, но все й липсвал „поп” елементът. През 2004 в не съвсем братска, но пък съседска Румъния е издадена песента “Love Me”, но не се знаело кой стои зад нея. Нямала клип, нямала „собственик”, но се превърнала в хит в истинския смисъл на думата (подобна е съдбата на “Sadeness” на Enigma, зад които стои друг румънец- Майкъл Крету). В последствие се оказва, че MoRanDi са Мариус Мога и Ранди (Андреа Тефас Ропчеа). Пилотният им сингъл буквално завладява не само румънците, а и българите, част от Балканите, дори се завърта по западни радиостанции. Дебютният албум “Reverse” е толкова добре продаваем (независимо от незаконното теглене на mp3-ки), че според източници са купени над 50 хиляди бройки само в родната страна на проекта. През май излиза вторият албум на групата (защото вече са група), озаглавен “Mind Fields”.
“Mind Fields” поставя началото на едноименния албум. Песента носи някакво особено чувство на напрегнатост, най-вече заради цигулките. „Лирическият... певец” изпада в състояния, в които вижда нюанси на лилавото, на сивото. Оказва се, че не се е напушил, а просто сънува.
“Aruru (Interlude)” са онези 40 секунди, които напомнят за приспивна песничка, изпята от някаква бабичка. Във видео версията на
“Falling Asleep (Losing My Baby)” са използвани именно тези 40 секунди като начало на песента. А тя се превърна в поредния хит на лятото. Определено смислен текст, тъжен, красив. Не може да се каже, че е някакъв клубен хит, дори и ремиксът на Activ не звучи като такъв, и все пак едва ли има българска дискотека, която да не е завъртяла песента.
“Mikala” е песничка на гръцки, португалски и английски. Пее се за свалка между двама, мъжкият екземпляр нещо се бъзика с момата, която твърди, че не е „мацката от екрана”. Важното е, че си казват по едно „сагапо” и работата е уредена. “Mikala” е един вид „огледална” версия на “Beijo (Uh La La)” от предния албум. Корените на Ранди (гръцки) си личат тук.
“Fill Me Up Inside” се предполагаше, че трябва да е първи сингъл още преди албумът да е излязал. Звучи, сякаш е записвана по време на “Reverse”, най-вече заради „обърнатите” вокали и изобщо цялостното усещане, което предизвиква. В общи линии се пее за двама, които са разделени, но не разбират, как имат тези си чувства, при положение, че не са един до друг.
“Still Waiting For Your Love” е поредната тъжна „тава” (звуча като радиоводещ от 90-те). Песента е повече от отлично продуцирана, красиви вокали и музика, някак чилаут ми звучи на мен. И тези „лирически герои” са се разделили (какво да ги правиш тия румънци, само късат) обаче никой не казва „извинявай” и си чакат любовта.
“Rock’N’Roll My Baby” е един от фаворитите за най-добра песен в албума. Цял отбор женски вокали крещи мръснишки думи, само и само да им се пусне рокенрол. Няма да има размирици, само ако шиба*якът им „гори”. Ранди и Мо също пеят... И после младите не слушали рокенрол. Let the motherfucker burn! Кажи, баба, „мадърфакър”. „Мадърфакър”! Кажи, баба...
“Come Home” е още една сърцераздирателна песен. Затова пък много хубава. Едва ли е нужно да ви споменавам, че „двама са се разделили”, само че този път мъжкият вокал иска прошка. Женски вокал няма и за това няма да разберете дали ще се съберат. Важното е покаянието, чада мои.
“A La Lujeba” е сочен за втори сингъл, за съжаление сравнително погрешен избор от страна на музикалната компания на MoRanDi. Песента не е лоша, вокалът е идиотски, има етно (истинско етно, а не като това на Бобан Здравкович), но този ход е по-скоро копиране на шаблона “Love Me”/”Beijo”… Има много по-хубави песни, които могат да помогнат на групата да пробие в чужбина.
“Ezayem” е интересна думичка-заместител на “As I am”. Самата песен е леко меланхолична, но все пак „танцувална”.
“Summer Rain (Interlude)” е вторият антракт в “Mind Fields”. Просто дъжд. Летен. Нежно пиано. Лятно мечтание. Унес.
“Crazy World” е една от най-добрите композиции в албума. Изчистена от прекалено много звуци и излишни вокали, песента е романтично обръщение към любимия човек. Рядко красиво, интимно чувство поражда у всекиго. А ако нещо не ви се насълзят очите от нея, значи че сте темерути.
“Volio Amar Te” ще ви накара да живнете малко. Пак за любов се пее, хубави женски вокали. Усещането е за романтична разходка под липите на O-Zone.
“Hello Goodbye” е една от най-добрите песни на MoRanDi изобщо. Няма любов тук. Има раздяла... тоест малко разнообразие като тематика. На български на това му викаме „здрасти-чао”, другаде му викат “one-night stand”… всъщност се пее „Здравей, довиждане, ще си живея живота без теб, ще съм добре, мисля, че никога не съм те обичал, никога...” Браво бе, румънци!
“Daleh Cumnaleh” в началото си припомня за онази песен на Уитни “The Bitch” Хюстън, “It’s Not Right…”, ама само в началото. В последствие се оказва, че е поредното напомняне, че “Beijo (Uh La La)” си е на MoRanDi и на никой друг. С други думи- същото звучене с друг текст.
“Endless Love” съдържа етно вокали (разбрахме се за етното, нали?) и за разлика от приличащите си “Beijo”, “A La Lujeba” и “Daleh Cumnaleh” е доста по-добра.
“Late September (Interlude)” е последният антракт, но съвсем не и последната композиция.
“I Belong To You” определено е най-добрата песен в “Mind Fields” и би било огромна грешка, ако не бъде издадена като сингъл. Отлична работа на всички, които имат пръст в създаването й. Хем тъжна, хем денси, без тъп сълзлив текст или скучна музика. „Последен шанс” за MoRanDi с хубава песен в този албум.
“Ocean’s Vibe Chill Out” започва със звуците, които чуваме, когато морските вълни се удрят в брега. Чилаут композиция.
“Sun Light (Outro)” е началото на края. Ако не сте усетили, албумът е с продължителност над един час. Музиката от тази композиция е имитация на пробиващи си път слънчеви лъчи през облаците...
“Mind Fields” е поредното доказателство, че балканската музика не е задължително да е пошла, а с много упорит труд може да бъде отличен комерсиален продукт. За съжаление, MoRanDi ни карат да заключим, че на този етап българите нямаме шанс да успеем на световния музикален пазар с такава конкуренция. Нямаме изпълнител, който да се мери с тях. За качеството на албума, за броя на песните, за продажбите не искам да говоря, защото ще стигнем до тъжната констатация, че българският шоубизнес се свежда до завист, до млади, талантливи деца, намирани чрез “Star Academy”, на които им се налага да пеят естрада (Марин, Вяра, Виктория) и до Митко Пайнера.
Купете си този албум и чуйте един качествен продукт, който би ни показал как звучи съвременната качествена поп музика.
За още информация:
http://www.last.fm/music/Morandi
http://www.kamusic.com/index.php?p=album&id=78
05.09.2006 23:09
23.09.2006 00:47
27.10.2006 12:33
06.11.2006 23:38
06.11.2006 23:52
08.11.2006 10:18
08.11.2006 18:19
14.11.2006 11:12
24.11.2006 23:48
